Стремежът на Европейския съюз да забрани на китайските доставчици достъп до неговата критична инфраструктура съгласно предложения нов Закон за киберсигурността ще струва на блока внушителните 367,8 милиарда евро (431,4 милиарда щатски долара) през следващите пет години, предупреждава ново проучване.
Огромната цена на закона идва от нуждата да изтръгне и замени огромни количества китайски хардуер – задача, която сама може да струва 146,2 милиарда евро – с други загуби, произтичащи от преразпределение на ресурси, прекъсвания на услугите, корекции на заетостта и правни такси, според доклада на Китайската търговска камара към ЕС (CCCEU) и KPMG. Ревизираният Закон за киберсигурността – предложен от Европейската комисия през януари – би ограничаване на използването на китайско оборудване в 18 сектора на икономиката, вариращи от енергетиката, транспорта и здравеопазването до банкирането, цифровите мрежи и космическата индустрия.
„Предвид силно взаимосвързания характер на европейските дигитални вериги за стойност … произтичащият натиск върху разходите ще се поеме в цялата икономика, като малките и средните предприятия и крайните потребители вероятно ще изпитат по-голяма чувствителност“, каза Лиу Джиандун, председател на CCCEU, в доклада, публикуван в сряда.
Прогнозира се годишните загуби от политиката да достигнат 39,1 милиарда евро през 2026 г. и да достигнат връх от 93 милиарда евро през 2028 г., преди да достигнат плато от 91 милиарда евро за 2029 г. и 89,6 милиарда евро за 2030 г., според проучването.
Освен преките разходи за хардуер, докладът прогнозира 102,1 милиарда евро социални загуби, като 88,3 милиарда от тях се дължат на забавена цифровизация и разходи за екологичен преход. Социалните загуби включват също 3,3 милиарда евро помощ за безработица – цифра, според доклада, има значителна политическа тежест въпреки по-малкия си размер в сравнение с други категории.
Всичките 18 сектора, обхванати от Директивата NIS2 – по-ранна политика на ЕС за киберсигурност, която проправи пътя за новия закон – ще понесат големи загуби съгласно предложените мерки, според доклада. Логистика и производство ще бъдат засегнати най-силно със 114,6 милиарда евро, следвани от енергетиката със 79,9 милиарда евро и телекомуникациите с 57,4 милиарда евро.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта
